Макар и изцяло нов нормативен акт, наредбата всъщност е изменена само в частта й за болниците. Припомняме, глава ІV от сега действащия стандарт по Спешна медицина, която засягаше тъкмо правилата за болниците, бе отменена от ВАС. За да компенсира нормативната „дупка“, ведомството публикува за обществено обсъждане нови правила в тази насока. С предложението се намалява броят на лекарите със специалност „Спешна медицина“ или „Анестезиология и интензивно лечение“ от трима на двама за мултипрофилно спешно отделение с второ ниво на компетентност и от шестима на четирима за отделение с трето ниво на компетентност. От ведомството отбелязват, че това няма да доведе до влошаване на качеството на оказваната спешна медицинска помощ поради факта, че при необходимост спешна медицинска помощ се оказва и от лекарите в отделенията на лечебното заведение. Също така са намалени и броят на постовете и леглата за спешна терапия от 8 на 6 и от 12 на 10 за мултипрофилно спешно отделение съответно с второ и трето ниво на компетентност. Намален е и броят на леглата в зоната за наблюдение от 6 на 3 и от 8 на 5 за мултипрофилно спешно отделение с второ и трето ниво на компетентност. В изискванията за профилирано спешно отделение от трето ниво на компетентност е намален броят на постовете за преглед/спешна терапия от 6 на 4; броят на леглата в залата за ресусцитация (шокова зала) от 2 на 1 и броят на леглата в зоната за наблюдение от 4 на 2. Това намаление няма да доведе до влошаване качеството на обслужване на спешните пациенти, поради факта, че съществува възможност за бързо диагностициране и насочване на пациентите към съответното отделение за стационарна лечебна помощ, посочват от МЗ.

 

В изготвения проект също така се предвижда отпадане на изискванията за минимална площ във всички помещения на спешните отделения, което ще даде възможност на всички лечебни заведения да разкрият структури за оказване на спешна медицинска помощ спрямо материално-техническите и финансовите си възможности. Всичко това от своя страна няма да доведе до влошаване на качеството, нито би било причина за ограничаване на достъпа на населението до спешна медицинска помощ, уверяват от министерството. Очаква се така направените промени във вече отменената част от стандарта по Спешна медицина да удовлетворят организациите, атакували предишните текстове в съда – аргументите за атаката бяха, че изискванията на стандарта в частта за болниците са крайно завишени и едва няколко лечебни заведения биха могли да отговорят на тях.

 

От МЗ посочват още, че въвеждането на проекта няма да доведе до преки финансови въздействия. „Следва да се има предвид, че всички лечебните заведения за болнична помощ са задължени да осигуряват непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицинските специалности, посочени в разрешението, включително и на медицинска помощ при спешни състояния. Изпълнението на това задължение обаче не е обвързано със задължение за разкриване на спешно отделение, като дейността може да се осигури на функционален принцип от разкритите болнични звена. Липсата на спешно отделение не ограничава възможностите на болничните заведения да осъществяват спешен прием на пациенти, в т.ч. по договор с НЗОК. Решението за разкриване на спешно отделение е въпрос на преценка на болничния мениджмънт относно капацитета на лечебното заведение, характера на осъществяваната дейност, обръщаемостта на пациентите и др.“, се казва в мотивите на ведомството към проекта.

 

От там отбелязват, че съгласно Националната здравна карта за покриване на потребностите на населението в страната е необходимо функционирането на 38 спешни отделения, от които 25 с II ниво на компетентност и 13 от III ниво на компетентност. Същевременно, в настоящият момент в страната функционират 42 спешни отделения към лечебни заведения за болнична помощ, които изцяло или частично отговарят на изискванията на медицинския стандарт за структура по спешна медицина с II или III ниво на компетентност, посочват от здравното министерство.

Pin It

Платете онлайн

 

ПЛАЩАНЕ НА ЧЛЕНСКИ ВНОС В ДКБ

Размерът на годишния членски внос в ДКБ е 50 лв., а за специализанти и докторанти - 25 лв. За проверка на дължимите суми по членския внос можете да се обръщате със запитване към техническия секретар на ДКБ на адрес bsc.office@yahoo.com или на GSM 0889 788446. Плащане по банков път, с платежно нареждане по сметката на ДКБ в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, София 1000, пл.„Света Неделя” 7 SWIFT/BIC: UNCRBGSF IBAN: BG98 UNCR 9660 1001 8539 10 Плащане чрез модула за онлайн плащания (epay сметка / банкова карта / банкомат). Полетата по-долу се попълват на кирилица и сумите са в български лева. След попълване на полетата кликнете върху бутона "Плащане on-line". При дължим членски внос за предходни години, плащането покрива първо членските задължения за изминалите периоди, и след това – за текущата година. Допълнителна информация: ДКБ е "Получател с потребителско ниво 3 – регистриран клиент" в системата на epay.bg. При плащане с кредитна/дебитна карта не е необходимо да въвеждате идентификационен код. А ако сте вече регистриран потребител на epay.bg просто въведете в полетата потребител и парола - съответно вашите данни за epay.bg и си спестете таксата за превода - 2.9% от сумата.

Моля, при всяко плащане вписвайте в полето трите имена и годината (годините), за която плащате членски внос!!!

Име Презиме Фамилия Основание (до 100 знака) Сума
BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки