Болниците ни са "на червено" с 500 милиона лева дефицит – алармират медиите отскоро. Авторитетни експерти правят анализи и прогнози. Предлагат мерки. Изсипаха се няколко милиона лева. Дотук добре. Проблемът е и стар, и системен. В годините са предлагани много решения, някои реализирани, но той все още стои. Идеята на министерството на здравеопазването за създаване на "Персонално медицинско досие" е изключително интересна и полезна. Но може да се мисли и в още посоки. Ето едно мнение.

Преамбюл: публичните ни болници са автономни търговски дружества

 

Дали медицински институции, предлагащи "здраве" да са търговски дружества е въпрос, дискутиран отдавна. Обаче – щом той се дискутира толкова дълго, значи в решаването му са ангажирани мощни сили, сред които доминира становището "да се запази статуквото". Добре, нека публичните болници да си останат търговски дружества. Насочвам вниманието към определението "автономни".

Нормалните търговски дружества са автономни по определение. Сладкарски цех или корабостроителен завод се борят за клиенти и така за оцеляване в конкурентна борба. Те се стремят да намалят разходите си, да привлекат квалифициран персонал и да повишат качеството на продуктите си. И – ревниво пазят производствените си и икономически тайни.

Публичните болници са също автономни. Към 2015 г. те са 202. Това означава, че 202 болнични ръководства провеждат своя икономическа политика. Някои са успешни. Други – не дотам. Кои: Ние, Големият Финансиращ Орган, не знаем. Научаваме само за тези, които трябва да се спасяват и за които пак Ние трябва да доплатим 500 милиона лева.

 

Към Единна икономическа политика на публичните болници

 

Нека да се съгласим, че болницата е особен и специален вид търговско дружество.

 

Първо, защото за опазването на националния ни капитал – здравето, използват национални, т.е. Наши ресурси.

 

- Сгради, машини (апаратура) и съоръжения за много милиарди лева (само за 2015 г. капиталовите им разходи са за над 118 млн. лв.).

 

- Медицински персонал - 9 802 лекари и 21 277 медицински сестри, 2015 г.

 

- Текущи разходи: за медицински грижи, консумативи, лекарства - близо 1 573 милиона лева, 2015 г.

 

Разпределянето и ефективното използване на всички тези ресурси не може да се остави само "в ръцете" на 202 автономни болнични ръководства.

 

Второ, защото в тях по определение няма и не може да има серийно производство. Да, има медицински стандарти, инструкции, клинични пътеки. Но всеки пациент е уникален със своята възраст, физиологични параметри и конкретни заболявания - често повече от едно. Всеки лекар разполага с различни медикаменти, апаратура, интервенции. А икономическата политика на болниците трябва да ги осигурява, но от друга страна тя трябва да е в синхрон с Единна икономическа политика.

 

Предлагам три възможни мерки за формиране на такава политика – по реда на увеличаваща им се сложност.

 

Мярка 1. Въвежда се документът "Икономическо досие на публичната болница"

 

Тя се базира на изискването за максимална прозрачност и публичност на дейността й.
Как може да изглежда подобно "Икономическо досие"?

 

а) Историческа справка

 

Преди повече от двадесет години се създаде болнична икономическа отчетност. Всяка болница изпращаше в тогавашния "Главен информационно-изчислителен център" на министерството първични данни на хартиени документи. От тях се изготвяха отчети – за всяка болница поотделно и обобщени - по групи, по типове ресурси, по видове показатели и пр. Отчетите се публикуваха в хартиени издания – Бюлетини.

 

б) Картината днес

 

Днес отчетността пак съществува. Публичните болници изпращат отчетите си в звено на "Националния център по обществено здраве и анализи" към министерството. Разликата е, че отчетите се публикуват не за всяка болница поотделно, а само обобщено – по групи болници: Университетски и национални, областни, градски и т.н. – общо 15 групи. Защо? Защото висшестоящ фактор някога бил постановил: "болниците са търговски дружества, а публикуването на икономически данни за дейносттта им е нарушение на търговската тайна". И въпросът приключил. Няма протести от ръководствата на болниците, нито от висшестоящи организации, вкл. и от министерството. Значи - всички са доволни.

 

И - дефицитът продължава да е налице.

 

Ето какви икономически показатели се отчитат от публичните болници:

 

1. Приходи по видове източници в болницата - общо и по отделения. Възможните източници са: МЗ и общини, НЗОК, Продажби на стоки и услуги, Дарения.

 

2. Разходи – общо и по отделения. Диференцирани са за: персонал, храна, медикаменти, оперативни. Редица разходи се отчитат в по-големи детайли.

 

От тези и от данни в други отчети, в Центъра се изчисляват средни разходи – общо и по отделения: за едно легло, за един леглоден, за един преминал болен, за един храноден, за един лекарстводен.

 

Фрагмент от публикуваните понастоящем данни – в хартиени и електронни бюлетини:

 

Среден разход за един лекарстводен в терапевтичните отделения - лева

 

Години: 2010/2011/2012/2013/2014/2015
В УМБАЛ (9 броя): 72/80/66/89/62/111
В общински МБАЛ (69 броя): 15/16/15/14/15/12

 

Дори бегъл поглед върху тези данни показва интересни неща. Примерно:

 

- голяма неравномерност в динамиката на средния разход на лекарстводен
- разлики от четири до девет пъти (!!) в разходите на един лекарстводен между терапевтичните отделения в УМБАЛ и тези в общинските МБАЛ.
И т.н.

 

Обаче остава неясно участието на всяка отделна ПБ във формирането на тези неравномерности и разлики.

 

в) Предложението

 

Всички данни от отчетите да се публикуват поотделно за всяка болница. И в динамични редове. Така ще се получи документ, който условно наричам "Икономическо досие "Х".

 

Разбира се, теорията и практиката може да покажат потребност от събиране и публикуване на още данни. И в по-малка периодичност. Примерно – ако данните за приходите и разходите се публикуваха на тримесечия, сигналите за големи преразходи на някои болници щяха да станат публични още през м. април или м. юли т.г. и те със сигурност нямаше да достигнат 500 милиона лева.

 

г) Ползите

 

1. Всяко болнично ръководство ще може да съпостави икономическите показатели на своята болница с тези на сходни. Примерно: "защо разходите ни за персонал в отделение "М" са по-ниски от тези в болница "А" или "Б" ?". Или: "защо в нашето отделение "Н" има по-висок среден разход на медикаменти за преминал болен?" Или: "защо в годините динамиката на разходите ни за храна е толкова неравномерна, а при "съседите" от нашия регион не е така?". И т.н. и т.н. И - да търси организационни решения.

 

2. На по-високо равнище: Регионални здравни центрове, общини (за общинските), министерството (за държавните), ще могат да задават такива въпроси и да търсят решения: конкретни за всяка болница, общи - за групите и за всички.

 

Мярка 2. Създаване на механизъм за контрол

 

Тук нещата са по-сложни. Идеята е

 

Да се създаде механизъм за контрол на икономическата дейност на публичните болници.

 

Това означава най-общо:

 

1. Да се ограничи в определена степен автонономността на икономическата им политика
2, Да се разширят в определена степен правомощията на министерството в надзора, контрола, насочването, регулирането, в известна степен и на управлението на икономическата им политика.

 

Идеята не е нова. В материали на Световната здравна организация още от 2000 г. се препоръчва подходът "stewardship". Преводът е труден, но става въпрос за "внимателно калибрирани пазарни механизми, наречени планирани пазари, квази пазари и управлявани пазари". Или - за обществено отговорни пазарни инструменти. Твърди се, че "Аспектите на тези хибридни механизми могат да бъдат приложими и за развиващите се и посткомунистическите страни". Обсъждат се примери от здравните системи на Швеция, Великобритания, Канада и на други държави.

 

Пример в подобна насока даде министерството – с решението Областната болница във Враца да мине на т.нар. ръчно управление поради лоши финансови резултати. Това разбира се е палиативна мярка. Сериозните - бившият министър проф. д-р Николай Петров в интервю пред "Панорама" обяви, че "... голяма работна група разработва т.нар. стратегия за управление на болнични заведения ... държавни и общински". Предстои въвеждането на стандарт за управление на лечебните заведения и на още редица мерки.

 

Мярка 3. Обхващане на частните болници в система за надзор

 

Тук навлизам в изключително взривоопасна тема. Най-лесният отговор е същият – те са частни и никой не може да "наднича" в оперативната им дейност. Неизбежното "Но": те работят в известна част с публични ресурси (на НЗОК), и донякъде спомагат за опазване на здравето на населението – виж в Преамбюла. Значи?

 

Би могло да се мисли най-малкото за Мярка 1: създаване и публикуване на "Икономическо досие за частна болница "У". Най-малкото, за което то ще може да се използва, е да служи като база за сравнение "как частният капитал управлява икономиката на болницата си" и доколко резултатите са съпоставими с тези на публичните.

 

И още – подобно досие би служило като безплатна реклама:

 

В терапевтичното отделение на нашата болница "Л" средният разход на лекарстводен за преминал болен е примерно 222 лв., (при 111 лв. – в УМБАЛ), защото прилагаме най-висококачествените медикаменти от световно известни фирми.

 

Обобщение – към "Голямата болница"

 

Мислене в тази посока може да доведе до концепцията за "голямата болница", лансирана от мен в далечната 2013 г.

 

Каква беше тя? Интеграция (реална или виртуална) на всички публични болници в конгломерат условно наречен "Голямата болница". Експерти по управление на сложни системи да разработят параметрите на тази система – в рамките на Търговския закон (като консорциум или като холдинг) или извън него (като някаква принципно нова мега конструкция) и да предложат адекватни подходи за нейното управление.

 

Изглежда сложно, неясно, някои ще го определят и като опасно. Липсват и утвърдени образци. Май липсват и експерти по големи и сложни системи. Но си струва да се помисли – потенциалната икономия на 500 млн. лв. изглежда съблазнителна.

 

Именно за това предлагам като първа стъпка безплатната и изключително лесна за реализация Мярка 1. Информацията е налице в компютрите на Центъра. Единствено трябва да се обсъди въпроса дали тя наистина представлява "търговска тайна" и публикуването и е някакво нейно нарушение. Нататък – ще се мисли.

 

Малко "теория"

 

От много години здравните икономисти по света се мъчат да организират институциите, осигуряващи здравето ни. Търсенията се базират на постулата, че здравето е базова човешка ценност и за това грижата за него трябва да се осъществява от социално ориентирани здравни системи – колкото и неясно да е това изискване. Как да се изградят тези системи? Има условно две крайни виждания. Едното - държавна собственост и централизирано управление. Другото – частна собственост и управление на принципите на пазарната икономика.

 

Държавната собственост и централизираното държавно управление доминираха в "социалистическия лагер" и бяха определени като неефективни – в общата икономика, в т.ч. и в здравната. Пазарната икономика е общопризната като най-ефективен принцип за управление.

 

Така възникна огромният проблем – да се запази и засили социалният характер на здравните системи и от друга страна – в управлението им да има и механизми на пазарната икономика, за да се повиши тяхната икономическа и здравна ефективност.

 

Експерти по света се мъчат да изградят здравните системи в тези "зададени" рамки. И в повечето развити държави по света има различни решения – гравитиращи повече или по-малко към някое от вижданията.

 

Дори САЩ, признати като "лидер" на "пазарната идея", правят редица опити за смекчаване на пазарния характер на здравната си система с различни социални инструменти.

 

В България близо 40 г. доминираше "социалистическото здравеопазване" – с държавна собственост и централизирано управление. То имаше редица предимства и недостатъци – все още недостатъчно изучени. В синхрон с прехода на цялото ни стопанство, след деветдесетте години здравната система също беше прехвърлена на "пазарни релси". Преходът беше рязък, "образците" от други успешни държави се считаха за неособено приложими. Така се стигна до днешната ситуация, в която трябва да се търсят нови решения.

Pin It

Платете онлайн

 

ПЛАЩАНЕ НА ЧЛЕНСКИ ВНОС В ДКБ

Размерът на годишния членски внос в ДКБ е 50 лв., а за специализанти и докторанти - 25 лв. За проверка на дължимите суми по членския внос можете да се обръщате със запитване към техническия секретар на ДКБ на адрес bsc.office@yahoo.com или на GSM 0889 788446. Плащане по банков път, с платежно нареждане по сметката на ДКБ в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, София 1000, пл.„Света Неделя” 7 SWIFT/BIC: UNCRBGSF IBAN: BG98 UNCR 9660 1001 8539 10 Плащане чрез модула за онлайн плащания (epay сметка / банкова карта / банкомат). Полетата по-долу се попълват на кирилица и сумите са в български лева. След попълване на полетата кликнете върху бутона "Плащане on-line". При дължим членски внос за предходни години, плащането покрива първо членските задължения за изминалите периоди, и след това – за текущата година. Допълнителна информация: ДКБ е "Получател с потребителско ниво 3 – регистриран клиент" в системата на epay.bg. При плащане с кредитна/дебитна карта не е необходимо да въвеждате идентификационен код. А ако сте вече регистриран потребител на epay.bg просто въведете в полетата потребител и парола - съответно вашите данни за epay.bg и си спестете таксата за превода - 2.9% от сумата.

Моля, при всяко плащане вписвайте в полето трите имена и годината (годините), за която плащате членски внос!!!

Име Презиме Фамилия Основание (до 100 знака) Сума
BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки