„Вярвам, че ако имахме Национална здравна информационна система и този случай, и предходен подобен в Пловдив с изпълнение на фиктивни рецепти можеше да бъде предотвратен. Отчитам като голям недостатък на здравната ни политика до този момент забавянето на изграждането на тази Единна национална здравна информационна система, защото тогава подобни случаи щяха да бъдат спирани още в зародиш и нямаше да се достига до такова тежко сриване на доверието в системата, каквото може да се получи, ако се потвърдят наистина разследванията на прокуратурата“. Това заяви пред БНР председателят на здравната комисия в парламента д-р Даниела Дариткова по повод разследванията на прокуратурата и ГДБОП за злоупотреби с лекарства в онкоболници. Проблемът с липсата на информационна система бе засегнат и от доц. Георги Йорданов от БСП, който заяви: „Аз съм много учуден от едно нещо, вие знаете ли, че в тази система, която регистрира болните от онкозаболявания, ние нямаме достоверност на резултата, защото се оказа, че имаме починали пациенти в селата и няма достъпен начин, по който това да стане ясно на съответния онкодиспансер и за тях продължават да се требват или изписват лекарства.“

 

Както доц. Йорданов, така и д-р Дариткова очаквано коментираха предстоящия вот на недоверие за здравеопазване.

 

„Секторът здравеопазване е бил обект на политическа употреба и вот на недоверие в последните години във всяко правителство, а в някои правителства и по два пъти“, отбеляза д-р Дариткова. Тя подчерта, че е важно решенията в сектора да се взимат чрез максимално дълго дебатиране на предложенията и постигане на консенсус, който да бъде обществен, експертен и надпартиен, защото, по думите й, само така могат да бъдат устойчиви промените, които се предприемат.

 

От своя страна доц. Йорданов отбеляза, че у нас от здравеопазването са недоволни както пациентите, така и медиците. Във връзка с предложените от здравния министър модели и по-конкретно във връзка с този, към който Ананиев изрази предпочитание, депутатът от БСП заяви, че не може да се съгласи с вменяваното доплащане. „За какво става дума? Става дума за едни намерения на финансист, аз го разбирам екипа на министър Ананиев, да покрие една дупка вероятно, както той изчислява в бюджета на НЗОК от около един милиард български лева. Важно е обаче откъде ще дойдат тези пари. Тези пари ще дойдат, според министър Ананиев, от джоба на българския гражданин“, посочи доц. Йорданов. По думите му, проблемът е с 15-те процента, които трябва да доплати пациентът при лечение в болница до 700 лв. „Те представляват малко над 100 лева по моите изчисления при цена до 700 лева. Въпросът е, че каква част от българските граждани, особено социално слабите и пенсионерите, могат да си позволят да отделят през месеца 100 лева за своето лечение?“, попита той.

 

Д-р Дариткова пък отбеляза, че целта на предложените два модела на здравно осигуряване е да се разшири възможността за навлизане на нови терапии и лечения, като това не застрашава българските граждани. „Защото в момента с 8-процентната здравна вноска всяка година имаме сериозни разговори и колебания за това кой нов метод в медицината може да навлезе в здравноосигурителния модел“, коментира тя. Друга цел, по думите й, е да се намалят плащанията от джоба на българските граждани.

 

Д-р Дариткова призна, че и двата модела, предложени от Кирил Ананиев, засягат финансовата рамка на здравната система, но отбеляза, че тъкмо такова е било заданието, възложено от парламента на министъра. Народното събрание поиска от здравния министър модел за финансиране на системата, а не на модел на здравна грижа, посочи тя.

 

Според нея бюджетът за следващата година ще бъде увеличен, за да се даде възможност системата да функционира нормално. Тя отчете, че тазгодишният бюджет на НЗОК се изпълнява спокойно, с изключение на вечния проблем – лекарствата. „На този етап изпълнението на бюджета за тази година върви спокойно. Преразход имаме единствено по отношение на медикаментите за онколечение, а по всички останали разходни пера на бюджета на НЗОК имаме балансирано салдо. Разчитам, че приходите, които се очакват да бъдат допълнително от здравноосигурителни вноски повече от 50 милиона ще допринесат за изпълнението на бюджета тази година. Важното е в рамките на тези финансови параметри да търсим начини за оптимизиране и по-ефективно разходване на средствата, защото тук наистина са сериозните пробойни“, коментира д-р Дариткова и уточни, че трябва да се търсят варианти за стабилизиране на извънболничната помощ, за повече профилактични мероприятия и за по-добър контрол над разходите в медикаментите и в лечението в болници.

Pin It

Платете онлайн

 

ПЛАЩАНЕ НА ЧЛЕНСКИ ВНОС В ДКБ

Размерът на годишния членски внос в ДКБ е 50 лв., а за специализанти и докторанти - 25 лв. За проверка на дължимите суми по членския внос можете да се обръщате със запитване към техническия секретар на ДКБ на адрес bsc.office@yahoo.com или на GSM 0889 788446. Плащане по банков път, с платежно нареждане по сметката на ДКБ в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, София 1000, пл.„Света Неделя” 7 SWIFT/BIC: UNCRBGSF IBAN: BG98 UNCR 9660 1001 8539 10 Плащане чрез модула за онлайн плащания (epay сметка / банкова карта / банкомат). Полетата по-долу се попълват на кирилица и сумите са в български лева. След попълване на полетата кликнете върху бутона "Плащане on-line". При дължим членски внос за предходни години, плащането покрива първо членските задължения за изминалите периоди, и след това – за текущата година. Допълнителна информация: ДКБ е "Получател с потребителско ниво 3 – регистриран клиент" в системата на epay.bg. При плащане с кредитна/дебитна карта не е необходимо да въвеждате идентификационен код. А ако сте вече регистриран потребител на epay.bg просто въведете в полетата потребител и парола - съответно вашите данни за epay.bg и си спестете таксата за превода - 2.9% от сумата.

Моля, при всяко плащане вписвайте в полето трите имена и годината (годините), за която плащате членски внос!!!

Име Презиме Фамилия Основание (до 100 знака) Сума
BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки