Позиции

Д-р Явор Асьов: Трябва да има по малко идеализъм във всяка професия, но в моята е задължителен

Д-р Явор Асьов е роден преди 30 години в София. Завършва Медицинския университет със специалност "Ендокринология и болести на обмяната". През 2016 г. е награден като млад изследовател в конкурса за млади учени "Young and Energetic Scientists" за най-успешна научна разработка, а през миналата година е издържал успешно професионалния изпит за специалност, провел се за първа година по съвместна инициатива на Европейското дружество по ендокринология (ECE) и Европейския съюз на медицинските специалисти (UEMS). Изпитът е уеднаквен с този за специалност в Royal College of Physicians на Обединеното кралство. От 2015 г. насам младият лекар е част от изследователския екип на европейския проект ePREDICE за превенция на диабета. Д-р Явор Асьов е син на известния ортопед-травматолог доц. Сашо Асьов. 

 

Д-р Асьов, за последните 3 години спечелихте престижни отличия и се сдобихте с европейска диплома. А все още сте в Александровска болница в София? Какво мотивира един млад лекар да остане в България вместо да се реализира в чужбина, където работата му ще бъде заплатена далеч по-добре? Това идеализъм ли е?

 

Действително, последните няколко години бяха добри за мен от кариерна гледна точка. Когато завърших медицина, кандидатствах за докторантура на няколко места в Европа и за настоящата ми позиция. След като мина конкурсът в „Александровска“ и бях зачислен, пристигнаха няколко одобрения от чужбина. Доста мислих, но реших да остана. Беше ми дадена пълна свобода за реализация, която, мисля, трудно щях да получа в чужбина. Реализацията за мен, обаче, е не само успехи в кариерата, но и да имам възможността да лекувам реално пациенти с реални здравни проблеми. Дали е идеализъм? Трябва да има по малко идеализъм във всяка професия, но в моята е задължителен.

Pin It

Министър Кирил Ананиев: Касата ще покрива всичко, плащано досега от фонда за лечение на деца

Всичко, финансирано до момента от Фонда за лечение на деца, ще се финансира в бъдеще и от Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/. Средствата ще се осигуряват от Министерството на здравеопазването чрез целеви трансфер, като парите няма да могат да бъдат харчени за друго. Това увери за пореден път министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, този път в отговор на депутатски въпрос по време на парламентарния контрол. Притеснения за това всичко ли, покривано от фонда, ще се плаща и в бъдеще изказаха редица лекари и организации още с обявяването на намеренията за закриване на фонда и преминаване на дейността към здравната каса. Поставят се въпроси как точно ще се плаща за логистика, транспорт настаняване, преводачи, хонорари на лекарите. А също и за скъпоструващи медикаменти и медицински изделия като онколекарства за деца или различни ортопедични изделия, които сега не са в реинбурсния списък на касата и съответно тя не ги покрива. И днес Ананиев заяви, че няма да има разминаване в плащаното досега, няма да се отнемат досега същестувващи права за достъп до лечение. Целта е да се оптимизират процедурите за одобрение, да се намали срокът за изчакване и да има по-добра финансова дисциплина "чрез по-прецизна оценка на потребностите и размера на финансиране", коментира здравният министър. Според промените точните нови правила за работа на новото звено ще бъдат направени с промени в различни наредби в срок от три месеца, след като парламентът одобри прехвърлянето. Дотогава ще важат старите правила и ще се действа по стария ред, уточни Кирил Ананиев.

Pin It

Катрин Мюре: За да имаме едно добро иновационно бъдеще, трябва да разберем възможностите на изкуствените интелекти и информационните технологии за развитието на персонализираната медицина

„За да имаме едно добро иновационно бъдеще, трябва да разберем възможностите на изкуствените интелекти и информационните технологии за развитието на персонализираната медицина“, каза Катрин Мюре, главен изпълнителен директор на Norway Health Tech в презентацията си по време на конференцията "Иновации и добри практики в здравния сектор". Norway Health Tech включва компании, които предоставят здравни услуги на болниците, компании за развитие на иновациите, пациентска организация, юристи. „Има три предизвикателства в здравния сектор, с които ние се сблъскваме в Норвегия. Вероятно те са предизвикателства за цяла Европа - необходимостта от устойчиви развитие на здравните услуги в бъдеще, очакванията на гражданите за нивото на обслужване и качеството, както и липсата на ресурси за доставка и заплащане на тези очаквани услуги. Трябва да намерим решение как здравните услуги да бъдат предоставяни на повече пациенти, отколкото досега, като същевременно се намалят разходите за лечение“, каза Мюре. По думите й едно от решенията са новите технологии, което би дало по-голям достъп до здравеопазване. „Създаването на електронните регистри и електронните досиета на пациентите, до които да имат достъп както изследователите, така и здравната индустрия, ще даде възможност и пациентите да бъдат лекувани по-ефективно. Сигурността на информацията и организацията на услугите при нас са готови и държавите, които тепърва развиват своите електронни системи могат да ги тестват в работеща среда“, каза още Мюре. Тя подчерта, че Норвегия може да предостави опит и възможност в имунните терапии, в диагностицирането, в електронното здравеопазване и в развитието на медицинските технологии. „Всяка система има нужда от нови решения, а ние имаме индустрията, който развива тези решения. Целта ни е да създадем устойчиви решения на глобалните предизвикателства в областта на здравеопазването, като улесним международното сътрудничество и растежа на здравната индустрия в Норвегия“, подчерта Мюре възможностите  за сътрудничество между Норвегия и България. По отношение на това как информационните технологии спестяват ресурс и същевременно подобряват достъпа, Катрин Мюре подчерта, че телемедицината в реално време и боравенено с най-новите технологии спестява до 40% от разходите на болниците.

Pin It

Д-р Николай Брънзалов: 25% от общопрактикуващите лекари са в пенсионна възраст

"Умните държавници и политици в други държави гледат на всички плащания за здраве като на инвестиция, а не като плащане на сметки!"

Бюджетът на НЗОК за 2019 г. предизвика противоречиви мнения у всички заинтересовани лица. От една страна той е увеличен с почти половин милиард лева, но от друга чрез закона за бюджета се въвеждат редица промени в здравното законодателство. Пред Zdrave.net зам.-председателят на БЛС и член на Сдружението на общопрактикуващите лекари д-р Николай Брънзалов коментира проблемите и възможностите, свързани с новия бюджет, както и проблемите на семейните лекари.

Д-р Брънзалов, смятате ли, че бюджетът за здравеопазване за 2019 г. е добре балансиран?

 

Когато министър Ананиев представи двата варианта за реформа на здравноосигурителния модел, научихме, че ще има промяна и на доста закони. Не очаквахме обаче чак такава голяма промяна, на толкова много закони през бюджета на Здравната каса и преходните и заключителни разпоредби. Май това е прецедент в досегашната история на парламентаризма в България, което определено е смущаващо. За кратки срокове хората трябва да преосмислят много неща. В крайна сметка единственият закон, който не се подлага на обществено обсъждане, е законът за бюджета и в частност законът за бюджета на НЗОК, което вече става един притеснителен навик всяка година да се пипат доста закони точно през него. В крайна сметка този закон важи само една година, а промените в другите закони остават във времето. Повечето закони касаят работата на българския лекар и не можем да не бъдем обезпокоени от този факт, че такава тотална промяна в системата на здравеопазване, която се гласи, в това число и промяната на тези толкова много закони, ще мине без да се чуят мненията поне на хората, които ще работят в системата на здравеопазването. Относно този бюджет, като общопрактикуващ лекар не мога да не бъда обезпокоен от няколко факта. Първо, процентът от здравноосигурителни плащания в частта ПИМП и СИМП като процент от общите здравноосигурителни плащания намалява, което е много обезпокоително за нас (В ПИМП удари дъното - 5,4% от здравноосигурителните плащания). Няма да цитирам за пореден път препоръките на Световната банка, нито на СЗО, че в България просто трябва да се започне тенденция на излизане от свръххоспитализации и да се изтеглят колкото се може повече медицински дейности от болничната в извънболничната медицинска помощ. В крайна сметка всички желаем да ни стигнат парите.

 

Какви са очакванията ви за анекса към НРД и какво ще отстоявате да бъде записано в него?

 

Заставам напълно зад предложението на УС на БЛС за това да не се прехвърлят на средства – здравноосигурителни плащания, от един в  друг вид медицински дейности. Например от ПИМП в СИМП или в БП, или за лекарства. Напълно приветствам всички конструктивни инициативи за намаляването на административната тежест върху моите колеги, а те са много.

Pin It

Проф. Димитров: Преди да направим реформата, трябва да видим с какви кадри ще разполагаме в следващите 10 години

Бюджетът на НЗОК за 2019 г. е с половин милиард повече спрямо миналата година. Той обаче е разпределен главно за болнична помощ и лекарства - болничната помощ стига 2 млрд. лева, лекарствата минават 1,1 млрд. лв.  За извънболничната помощ, за която толкова много говорим и искаме да развиваме, отива само 10-12 на сто от бюджета на здравната каса. И в този така увеличен бюджет извънболничната помощ остава силно подценена, а отново основните средства, които се отделят, са за лекарства. Това каза проф. д-р Григор Димитров, представител на Българската стопанска камара и член на Надзорния съвет на НЗОК по време на презентацията си на конференцията „Иновации и добри практики в здравния сектор". Той подчерта, че средствата за лекарствата в онкологията са около 10% от бюджета и тази година достигат 430 млн. лева. „За сравнение – 2012 г. те бяха 180 млн. лв. Бюджетът за 2019 г. ще запази доплащанията на хората – 48-50 на сто от общите средства за здравеопазване. Притеснен съм, че това съотношение ще се увеличава при ресурси, с които разполага Здравната каса“, каза проф. Димитров. Той подчерта, че самата организация на Здравната каса е объркана. „Първо има един Надзорен съвет, който е нито надзорен, нито управителен. Т.е. Надзорният съвет има оперативни функции и в същото време има надзорни функции да контролира сам себе си. Три дни преди заседанието получаваме по 350 страници и има изпитания за нашите интелектуални способности дали ще разберем какво има в тях. Това не е управление на Здравната каса. Управителният съвет трябва да върши оперативното управление“, каза проф. Димитров. Той допълни, че трябва да има нова философия на контролната дейност.

Pin It

Проф. Давид Хаят: Повече няма да се страхувате от рака

"Стресът, ето я думата! Големият злодей на века. Но как е възможно? Как биологично протича неговото въздействие?", пояснява в последната си книга най-известният онколог във Франция, проф. Давид Хаят. Проф. Хаят е бивш началник на отделението по онкология на болницата "Питие-Салпетриер" в Париж. В книгата си "L'Enquête vérité: Vous n'aurez plus peur du cancer", която бе издадена във Франция на 19 септември 2018 г., той хвърля светлина върху злото на века, смятано за непобедимо. 62-годишният лекар анализира причините, които благоприятстват неговото възникване, основна сред които е стресът. Откъс от книгата му публикува "Фигаро":

Тя се казваше Флоранс. Беше прекрасна, блестяща, с чувство за хумор, включително в най-тежките моменти през седемте години, в които я придружавах в нейната битка. Почина три седмици преди да навърши 29 години. В продължение на седем години държах рака й под контрол, от химиотерапията до ремисията. И после изведнъж той започна да се развива с бясна скорост, да нахлува във всичките й органи, един след друг; той стана систематично резистентен към всички лекарства, към лъчетерапията, към всички терапии, които се опитвах да си представя. За по-малко от три месеца, след като всичко дотогава изглеждаше под контрол, ракът я победи.

Не можех да разбера какво се е случило, за да се промени ситуацията толкова ненадейно. От медицинска гледна точка, тоест в стриктно биологични термини, привидно не се бе случило нищо, което да предизвика този брутален и жесток срив на защитата, която с нея бяхме създали, за да държим болестта й на разстояние. Нищо! Привидно. Нищо, освен че четири месеца преди смъртта й съпругът й я беше напуснал. Далеч съм от мисълта да изразявам мнението си за тази раздяла. Не! Tова, което ме интересува или по-скоро ме засяга тук, е емоционалното въздействие на тези събития върху Флоранс: напускането на мъжа й, което той никога не бе обяснил истински на съпругата си, и чувството, че така губи своята опора, своя компас.

Флоранс се бе изправила пред самотата. Прибавете към това осъзнаване - тя вече беше сама в своята битка -, и удара по честолюбието й; изоставянето беше толкова брутално, че тя беше убедена, че е загубила всякакъв интерес в очите на мъжа си и всякаква стойност. Всичко това, можем да си представим, я бе разтърсило дълбоко, бе я направило по-крехка. Така че, за да се справи с тази огромна емоционална болка, тялото й, така да се каже, бе решило да се самоубие, спирайки да се бори с болестта. С една дума, този неудържим прилив на тъга, отчаянието й, бяха изгасили цялата й светлина, цялото й желание за живот, до такава степен, че тя бе позволила на рака да спечели битката.

Pin It

Проф. Иво Петров: Ако болницата ми няма да бъде университетска, ще си търся друго поприще

Лекарите с амбиции за академично развитие, работещи в частни болници, може да напуснат страната. Сценарият е напълно възможен, ако идеята на частните болници да се отнеме статутът на университетски се реализира, стана ясно от думите на националния консултант по инвазивна кардиология проф. Иво Петров пред Bloomberg TV Bulgaria. „Колегите, които биха искали да имат академично развитие и работят в частна болница, има огромен риск да напуснат тези частни болници и има, за съжаление, огромен риск да напуснат България. Това би било изключително неразумен ход и аз съм твърдо против. Аз работя в частна болница, гордея се с това, което постигаме от гледна точка на обучението на нашите колеги студенти и специализанти, и настоявам това да остане така. Ако моята болница престане да бъде университетска по силата на някакъв диктат, аз ще си търся друго поприще“, заяви той. Припомняме, коментираната от проф. Петров идея е залегнала като нормативна промяна в преходните и заключителните разпоредби на проектозакона за бюджета на НЗОК за 2019 г. Медикът коментира и друга от проектопромените, залегнали в закона – тази за създаването на мегакомисия, която да контролира цялата система. Проф. Петров се спря на очаквания контрол върху частните болници и посочи: „От гледна точка на контрол на медицинските индикации смятам, че има основание мегакомисията да проверява всичко. Но не и финансово. Т.е. не би трябвало да има контрол от гледна точка на финансирането и изразходването на средствата. Но ако се касае за преразход или за необоснован разход по конкретна нозологична единица, т.е. по конкретна диагноза, там смятам, че е обосновано“.

zdrave.net

 

Pin It

Проф. Генчо Начев: Лекарствената политика е сбъркана! Няма такава страна, в която парите за лекарства да са равни на парите за болнична помощ

„Схеми за източване на Касата с лекарства знаем, че съществуват. В единия вариант се изписват лекарства, от които пациентът няма нужда и се прави реекспорт с тях. В другият случа - не се дават на пациента, което е по-страшно, защото директно застрашава здравето и живота му. Смятам, че въобще лекарствената политика е сбъркана. Няма такава страна, в която парите за лекарства да са равни на парите за болнична помощ, както няма и такава, в която толкова малко пари да се отделят за доболнична помощ“. Това каза изпълнителният директор на УМБАЛ „Св. Екатерина” проф. Генчо Начев пред bTV. Във връзка с разследването на онкоболниците „Йоан Павел“ в София и „Св. Мина“ в Благоевград, той допълни, че не иска да коментира докато не приключи разследването.

 

„Знаем мощта на фармацевтичните компании. Знаем за тяхното лобиране, твърденията им, че  всяко ново лекарство е панацея, лекува всичко и е нещо вълшебно. Спекулира се с нещастието на хората и без клинични изпитания се пускат на пазара“, допълни проф. Начев.  Той подчерта, че предложенията на министър Ананиев за реформа на здравноосигурителния модел са опит да се направи нещо реално. „За да се започне реформа обаче, първото, което трябва да се направи е реално остойностяване на медицинските услуги. Без да се знае колко пари са необходими за покриване на здравеопазването на този етап, нищо не може да се направи. След като се знае реалната цена на медицинската услуга съвкупно, тогава може да се каже – да, толкова пари има от тези 8%, останалите трябва да помислим по какъв начин ще се добавят“, уточни проф. Начев.

Pin It

Д-р Даниела Дариткова: Ако имахме информационна система, случаят с онкоболниците можеше да бъде предотвратен

„Вярвам, че ако имахме Национална здравна информационна система и този случай, и предходен подобен в Пловдив с изпълнение на фиктивни рецепти можеше да бъде предотвратен. Отчитам като голям недостатък на здравната ни политика до този момент забавянето на изграждането на тази Единна национална здравна информационна система, защото тогава подобни случаи щяха да бъдат спирани още в зародиш и нямаше да се достига до такова тежко сриване на доверието в системата, каквото може да се получи, ако се потвърдят наистина разследванията на прокуратурата“. Това заяви пред БНР председателят на здравната комисия в парламента д-р Даниела Дариткова по повод разследванията на прокуратурата и ГДБОП за злоупотреби с лекарства в онкоболници. Проблемът с липсата на информационна система бе засегнат и от доц. Георги Йорданов от БСП, който заяви: „Аз съм много учуден от едно нещо, вие знаете ли, че в тази система, която регистрира болните от онкозаболявания, ние нямаме достоверност на резултата, защото се оказа, че имаме починали пациенти в селата и няма достъпен начин, по който това да стане ясно на съответния онкодиспансер и за тях продължават да се требват или изписват лекарства.“

Pin It

Д-р Мирослав Ненков: Правилният ход е да се изтръгнат кърлежите от системата, но това не може да стане - много са мощни

Ако ние, медиците, се научим да не възприемаме пациента като диагноза, а като някой, който има семейство, има деца и го е страх, ще променим изцяло възприятието за качество у хората. Това заяви бившият здравен министър д-р Мирослав Ненков пред bTV. „Това не е въпрос на пари. Това е въпрос на култура и на образование. Никъде в нашите университети децата не учат комуникация. Не учат как да кажат на пациента, че има рак. Ние не учим как да се отнасяме с колегите, как да се отнасяме с медицинските сестри, не учим как да се отнасяме помежду си“, посочи той. В коментар на предложените от МЗ модели на здравно осигуряване д-р Ненков заяви, че това, с което се е заело ведомството, е „нещо наистина смело“. „Това е почти толкова смело и различно, както да поискаш да се движим от другата страна на улицата, както е в Англия“, даде пример той. Като проблем д-р Ненков посочи „кърлежите, които са се впили на различни места в системата“. По думите му, тези „кърлежи“ си имат свои инструменти и организации и ще вдигнат шум с желанието да наложат едно или друго, а политиците ще се огънат пред тях, защото иначе няма да бъдат избрани. „Казах, че това, което прави министерството, е смел ход, но не е това ходът. Ходът е да се изтръгнат кърлежите“, заяви бившият министър, но призна, че това всъщност не може да стане, тъй като „тези кърлежи са много мощни“. „Т.е. сега трябва да намерим начин да вкараме още пари в здравната система, част от които пак ще бъдат откраднати, но част от тях ще отидат за нещо добро“, смята д-р Ненков.

Pin It

Платете онлайн

 

ПЛАЩАНЕ НА ЧЛЕНСКИ ВНОС В ДКБ

Размерът на годишния членски внос в ДКБ е 50 лв., а за специализанти и докторанти - 25 лв. За проверка на дължимите суми по членския внос можете да се обръщате със запитване към техническия секретар на ДКБ на адрес bsc.office@yahoo.com или на GSM 0889 788446. Плащане по банков път, с платежно нареждане по сметката на ДКБ в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, София 1000, пл.„Света Неделя” 7 SWIFT/BIC: UNCRBGSF IBAN: BG98 UNCR 9660 1001 8539 10 Плащане чрез модула за онлайн плащания (epay сметка / банкова карта / банкомат). Полетата по-долу се попълват на кирилица и сумите са в български лева. След попълване на полетата кликнете върху бутона "Плащане on-line". При дължим членски внос за предходни години, плащането покрива първо членските задължения за изминалите периоди, и след това – за текущата година. Допълнителна информация: ДКБ е "Получател с потребителско ниво 3 – регистриран клиент" в системата на epay.bg. При плащане с кредитна/дебитна карта не е необходимо да въвеждате идентификационен код. А ако сте вече регистриран потребител на epay.bg просто въведете в полетата потребител и парола - съответно вашите данни за epay.bg и си спестете таксата за превода - 2.9% от сумата.

Моля, при всяко плащане вписвайте в полето трите имена и годината (годините), за която плащате членски внос!!!

Име Презиме Фамилия Основание (до 100 знака) Сума
BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки